13 ene 2019, 16:24

Обречена душа

  Poesía » Civil
1.1K 1 0

Обречена душа

 

Обречена да е сама душата

като безпътна скита във нощта.

По улиците броди в тъмнината

да търси нейде малко топлина.

 

Витрините, студени и красиви

обливат я с мъртвешка светлина.

Далеч са нейде хората щастливи

при своите любими у дома.

 

Самотно светят жълти светофари

по улиците мокри от дъжда.

Градът е пуст и всички са заспали.

Скитница е моята душа

 

във този свят бездушен, лицемерен,

където хората са без сърца

и трудно някой тука ще намери

любов и вярност, свян и доброта!

 

12.01.2019 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...