Обречена душа

Обречена да е сама душата

като безпътна скита във нощта.

По улиците броди в тъмнината

да търси нейде малко топлина.

Витрините, студени и красиви

обливат я с мъртвешка светлина.

Далеч са нейде хората щастливи

при своите любими у дома.

Самотно светят жълти светофари

по улиците мокри от дъжда.

Градът е пуст и всички са заспали.

Скитница е моята душа

във този свят бездушен, лицемерен,

където хората са без сърца

и трудно някой тука ще намери

любов и вярност, свян и доброта!

12.01.2019 г.