Jan 13, 2019, 4:24 PM

Обречена душа

  Poetry » Civic
1.1K 1 0

Обречена душа

 

Обречена да е сама душата

като безпътна скита във нощта.

По улиците броди в тъмнината

да търси нейде малко топлина.

 

Витрините, студени и красиви

обливат я с мъртвешка светлина.

Далеч са нейде хората щастливи

при своите любими у дома.

 

Самотно светят жълти светофари

по улиците мокри от дъжда.

Градът е пуст и всички са заспали.

Скитница е моята душа

 

във този свят бездушен, лицемерен,

където хората са без сърца

и трудно някой тука ще намери

любов и вярност, свян и доброта!

 

12.01.2019 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...