Jan 13, 2019, 4:24 PM

Обречена душа

  Poetry » Civic
1.1K 1 0

Обречена душа

 

Обречена да е сама душата

като безпътна скита във нощта.

По улиците броди в тъмнината

да търси нейде малко топлина.

 

Витрините, студени и красиви

обливат я с мъртвешка светлина.

Далеч са нейде хората щастливи

при своите любими у дома.

 

Самотно светят жълти светофари

по улиците мокри от дъжда.

Градът е пуст и всички са заспали.

Скитница е моята душа

 

във този свят бездушен, лицемерен,

където хората са без сърца

и трудно някой тука ще намери

любов и вярност, свян и доброта!

 

12.01.2019 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...