petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
6 may 2007, 16:29

Обречена от твоите лъжи... 

  Poesía
770 0 11

Било ли е? Не питам! Но ти знаеш как
години дълги с твоята любов живях.
Една сълза  ме съживяваше и пак
горещата следа постави в многоточие.



Поредица от спомени с теб делях -
прелели бяха в сладко пълноводие
от нежност. Трепетите мои скрих,
а мислите подхранвах с всеки знак.



Извечният покой на истинската ми значимост
обречен бе от явните лъжи -
като листо под напора на вятър вечен,
поел и запокитил го за дълги дни.



Днес мракът ме поглъща неусетно
и дави ме в свойта зла тъма. Но глътка
ще поема от живителната своя същност,
за да доплувам със сетни сили до брега.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??