Обречена от твоите лъжи...
Било ли е? Не питам! Но ти знаеш как
години дълги с твоята любов живях.
Една сълза ме съживяваше и пак
горещата следа постави в многоточие.
Поредица от спомени с теб делях -
прелели бяха в сладко пълноводие
от нежност. Трепетите мои скрих,
а мислите подхранвах с всеки знак.
Извечният покой на истинската ми значимост
обречен бе от явните лъжи -
като листо под напора на вятър вечен,
поел и запокитил го за дълги дни.
Днес мракът ме поглъща неусетно
и дави ме в свойта зла тъма. Но глътка
ще поема от живителната своя същност,
за да доплувам със сетни сили до брега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
