eva_32 (Ева Корназова)
110 774
28 jul 2009, 0:07

Обречени докрай на незабрава... 

  Poesía
1007 0 18

 

 

Усещам, че по мене боледуваш.

За сила молиш – да останеш цял.

А нощем от звездите ме ревнуваш...

От себе си дори. Във теб пожар

 

бушува и ума изпепелява.

А знаеш, че и двамата горим,

обречени докрай на незабрава...

Обречени до смърт да се раним.

 

И болен ме поглъщаш. До частица.

До капка ме изпиваш наведнъж.

Превръщаш ме среднощ във силна птица,

а с утрото в очите ти е дъжд.

 

Мълчание твориш. Така, по мъжки.

За да плениш дори една сълза.

Една целувка... Полъх. Тихи стъпки

и огненият дъх на любовта

 

със мойте устни пак да те опари.

Да те разкъса и да претвори

във цвете всяка твоя стара рана...

Но тръгна ли си, пак ще те боли,

 

защото си избрал да ме обичаш.

А аз избрах със тебе да горя.

Мълчание твориш. Но във очите

по мъжки се спотайва любовта...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??