1 ago 2010, 23:19

Обречено 

  Poesía
1003 0 16

Ти не разбра, че свърши времето за рими

и искам само глътка синева да вдишам,

но даже въздухът боли  в неразтворими

бодливи мисли, за които няма да ти пиша.

 

Ако не искаш – спри да ме обичаш подсъзнателно,

така и ти ще се освободиш от болката,

ще дишаш невгорчена свободата си,

ще бъдеш много по-свободен сам, отколкото

 

понякога да си припомняш, че далече

 в нощта е имало от теб обсебена,

но и във  теб проникнала обречено

 любов-близначка, вече непотребна...

 

 

1.август 2010 година

 

 

 

 

 

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??