Ти не разбра, че свърши времето за рими
и искам само глътка синева да вдишам,
но даже въздухът боли в неразтворими
бодливи мисли, за които няма да ти пиша.
Ако не искаш – спри да ме обичаш подсъзнателно,
така и ти ще се освободиш от болката,
ще дишаш невгорчена свободата си,
ще бъдеш много по-свободен сам, отколкото
понякога да си припомняш, че далече
в нощта е имало от теб обсебена,
но и във теб проникнала обречено
любов-близначка, вече непотребна... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse