Сълза не отроних, когато от нас се отказа,

а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,

но намерих само смирение, обич и тъга

и сама избрах това да бъде моята съдба.

Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня,

спрях да те очаквам постоянно през деня,

спрях да потрепвам при звука на твоето име,

спрях да се моля на Бог: „Хайде, потърси ме”.

Спрях, любов моя, за теб изобщо да говоря,

спрях яростно и гневно с чувствата си да се боря,

но не спрях с чиста надежда за нас да мечтая,

че ще се срещнем случайно със тебе накрая.

Нощем, че страстно и нежно ме любиш, сънувам,

денем тайно от всички пак за тебе бленувам,

защото, обич моя, още силно те обичам

и стихове любовни дълго на теб ще обричам.

                                                   09.10.2010