Обречено на теб
Сълза не отроних, когато от нас се отказа,
а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,
но намерих само смирение, обич и тъга
и сама избрах това да бъде моята съдба.
Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня,
спрях да те очаквам постоянно през деня,
спрях да потрепвам при звука на твоето име,
спрях да се моля на Бог: „Хайде, потърси ме”.
Спрях, любов моя, за теб изобщо да говоря,
спрях яростно и гневно с чувствата си да се боря,
но не спрях с чиста надежда за нас да мечтая,
че ще се срещнем случайно със тебе накрая.
Нощем, че страстно и нежно ме любиш, сънувам,
денем тайно от всички пак за тебе бленувам,
защото, обич моя, още силно те обичам
и стихове любовни дълго на теб ще обричам.
09.10.2010
© Дарина Иванова All rights reserved.
