Обреченост

25 ago 2021, 6:22

Poesía » Verso acróstico

594 6 8

Акростих

Очите ми - без острови. Отново...

Брегът в безименни бои бездейства.

Река ли съм - в руини да се ровя -

Единствено елмазена на есен...

Човек съм. С чувства чакани - чистилище -

Екрани на ехидно електричество.

Но някак си , набързо, в нощи ничии

Очи се овъглиха от... отричане!

Смутиха собствените сили - свърши се!

Това ли бе тоталното ми търсене?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-08-25T13:14:37+03:00

Благодаря, Mirabella!
Mirabella (Mirabella)

2021-08-25T13:12:10+03:00

Съвършенство, облечено в думи. Много ми харесва. Поздравления за оригиналния стих!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-08-25T12:05:54+03:00

Ив, добре.
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-08-25T11:05:54+03:00

Благодаря Мария, прегръдки!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-08-25T11:02:37+03:00

Силно съм впечатлена!👏 Тук открих майсторска творческа работа!!! Освен, че е акростих, всеки ред и изграден от думи с еднакво звуково съдържание и това страшно много подсилва внушението на цялата творба!
Аплодирам те горещо, миличка Тони!😄💝💐
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2021-08-25T10:40:13+03:00

Благодаря,Наде, Пепи! Прегръдки и от мен!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-08-25T10:10:38+03:00

Просто присядам да помълчим и те прегръщам.
palenka (П Антонова)

2021-08-25T10:08:28+03:00

Хареса ми!