25.08.2021 г., 6:22 ч.

Обреченост 

  Поезия » Акростихове
486 6 8

                  Акростих

 

Очите ми - без острови. Отново...

Брегът в безименни бои бездейства.

Река ли съм - в руини да се ровя  -

Единствено елмазена на есен... 

Човек съм.  С чувства чакани - чистилище  -

Екрани на ехидно електричество.

Но някак си , набързо, в нощи ничии

Очи се овъглиха от... отричане!

Смутиха собствените сили - свърши се!

Това ли бе тоталното ми търсене?

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??