1 oct 2006, 18:09

Обръснах всичките си...

  Poesía
1.1K 0 14
Обръснах всичките си вредни навици
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.

По нови улици в живота крача,
със хора нови свързвам се сега.
Измъквам се от зоната на здрача,
поисках цар да съм на своята съдба.

Мнозина ще ме гледат недоволно
и малко ще са с мен във този час,
но аз се махам от местото болно,
за туй е важен моят глас.

Дали ще стигна в райската градина
или до ада ще се довлека,
по моят път са минали мнозина,
а много са останали в калта.

Реших и смело аз прекрачих,
във бездната - живот с отворени очи.
И връщане назад не ще да има,
напред е щастие, а не сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероника, благодаря ти!!!
  • Благодаря отново!!!
    Ако кажа, че съм изчистил всичко от себе си, ще излъжа. Но твърдо работя от доста време по въпроса. А това не става за ден - два, нещо натрупвано с години. Важното е да има желание за промени и да се работи по въпроса.
    Желая на всички приятен ден!!!
  • Как го правиш ... това с навиците Защото аз не мога да изтръгна моите така лесно...Звучи оптимистично, но аз не вярвам в такива глобални промени.
  • Ех,оптимизма ти е завладяващ!
    Радвам се,че и ти приличаш на мен
    Поздрави,Христо!
  • Здравейте и благодаря на всички!!!
    Радвам се, че на някои е харесал стиха, на други не. Уважавам мнението на всички. Спокойна нощ, лек и успешен ден на всички!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...