1 oct 2006, 18:09

Обръснах всичките си...

  Poesía
1.1K 0 14
Обръснах всичките си вредни навици
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.

По нови улици в живота крача,
със хора нови свързвам се сега.
Измъквам се от зоната на здрача,
поисках цар да съм на своята съдба.

Мнозина ще ме гледат недоволно
и малко ще са с мен във този час,
но аз се махам от местото болно,
за туй е важен моят глас.

Дали ще стигна в райската градина
или до ада ще се довлека,
по моят път са минали мнозина,
а много са останали в калта.

Реших и смело аз прекрачих,
във бездната - живот с отворени очи.
И връщане назад не ще да има,
напред е щастие, а не сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероника, благодаря ти!!!
  • Благодаря отново!!!
    Ако кажа, че съм изчистил всичко от себе си, ще излъжа. Но твърдо работя от доста време по въпроса. А това не става за ден - два, нещо натрупвано с години. Важното е да има желание за промени и да се работи по въпроса.
    Желая на всички приятен ден!!!
  • Как го правиш ... това с навиците Защото аз не мога да изтръгна моите така лесно...Звучи оптимистично, но аз не вярвам в такива глобални промени.
  • Ех,оптимизма ти е завладяващ!
    Радвам се,че и ти приличаш на мен
    Поздрави,Христо!
  • Здравейте и благодаря на всички!!!
    Радвам се, че на някои е харесал стиха, на други не. Уважавам мнението на всички. Спокойна нощ, лек и успешен ден на всички!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...