Oct 1, 2006, 6:09 PM

Обръснах всичките си...

  Poetry
1.1K 0 14
Обръснах всичките си вредни навици
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.

По нови улици в живота крача,
със хора нови свързвам се сега.
Измъквам се от зоната на здрача,
поисках цар да съм на своята съдба.

Мнозина ще ме гледат недоволно
и малко ще са с мен във този час,
но аз се махам от местото болно,
за туй е важен моят глас.

Дали ще стигна в райската градина
или до ада ще се довлека,
по моят път са минали мнозина,
а много са останали в калта.

Реших и смело аз прекрачих,
във бездната - живот с отворени очи.
И връщане назад не ще да има,
напред е щастие, а не сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вероника, благодаря ти!!!
  • Благодаря отново!!!
    Ако кажа, че съм изчистил всичко от себе си, ще излъжа. Но твърдо работя от доста време по въпроса. А това не става за ден - два, нещо натрупвано с години. Важното е да има желание за промени и да се работи по въпроса.
    Желая на всички приятен ден!!!
  • Как го правиш ... това с навиците Защото аз не мога да изтръгна моите така лесно...Звучи оптимистично, но аз не вярвам в такива глобални промени.
  • Ех,оптимизма ти е завладяващ!
    Радвам се,че и ти приличаш на мен
    Поздрави,Христо!
  • Здравейте и благодаря на всички!!!
    Радвам се, че на някои е харесал стиха, на други не. Уважавам мнението на всички. Спокойна нощ, лек и успешен ден на всички!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...