Обръснах всичките си...
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.
По нови улици в живота крача,
със хора нови свързвам се сега.
Измъквам се от зоната на здрача,
поисках цар да съм на своята съдба.
Мнозина ще ме гледат недоволно
и малко ще са с мен във този час,
но аз се махам от местото болно,
за туй е важен моят глас.
Дали ще стигна в райската градина
или до ада ще се довлека,
по моят път са минали мнозина,
а много са останали в калта.
Реших и смело аз прекрачих,
във бездната - живот с отворени очи.
И връщане назад не ще да има,
напред е щастие, а не сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
Защото аз не мога да изтръгна моите така лесно...Звучи оптимистично, но аз не вярвам в такива глобални промени.