1.10.2006 г., 18:09

Обръснах всичките си...

1.1K 0 14
Обръснах всичките си вредни навици
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.

По нови улици в живота крача,
със хора нови свързвам се сега.
Измъквам се от зоната на здрача,
поисках цар да съм на своята съдба.

Мнозина ще ме гледат недоволно
и малко ще са с мен във този час,
но аз се махам от местото болно,
за туй е важен моят глас.

Дали ще стигна в райската градина
или до ада ще се довлека,
по моят път са минали мнозина,
а много са останали в калта.

Реших и смело аз прекрачих,
във бездната - живот с отворени очи.
И връщане назад не ще да има,
напред е щастие, а не сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вероника, благодаря ти!!!
  • Благодаря отново!!!
    Ако кажа, че съм изчистил всичко от себе си, ще излъжа. Но твърдо работя от доста време по въпроса. А това не става за ден - два, нещо натрупвано с години. Важното е да има желание за промени и да се работи по въпроса.
    Желая на всички приятен ден!!!
  • Как го правиш ... това с навиците Защото аз не мога да изтръгна моите така лесно...Звучи оптимистично, но аз не вярвам в такива глобални промени.
  • Ех,оптимизма ти е завладяващ!
    Радвам се,че и ти приличаш на мен
    Поздрави,Христо!
  • Здравейте и благодаря на всички!!!
    Радвам се, че на някои е харесал стиха, на други не. Уважавам мнението на всички. Спокойна нощ, лек и успешен ден на всички!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...