10 sept 2007, 10:12

Обсебен 

  Poesía
476 0 2

Дори когато не съм сама, чувствам,
че съм забравила как се живее.

Когато сърцето ти прелива от тъга,

се страхуваш болката в гърдите

да не прелее...

Въртиш се, луташ се, като в лабиринт

е твоята душа - мяташ се, побъркваш се,

довършва те това чувство, наречено ВИНА!

© Ралица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??