Дори когато не съм сама, чувствам,
че съм забравила как се живее.
Когато сърцето ти прелива от тъга,
се страхуваш болката в гърдите
да не прелее...
Въртиш се, луташ се, като в лабиринт
е твоята душа - мяташ се, побъркваш се,
довършва те това чувство, наречено ВИНА!
© Ралица Иванова Todos los derechos reservados