10 сент. 2007 г., 10:12

Обсебен 

  Поэзия
507 0 2
Дори когато не съм сама, чувствам,
че съм забравила как се живее.
Когато сърцето ти прелива от тъга,
се страхуваш болката в гърдите
да не прелее...
Въртиш се, луташ се, като в лабиринт
е твоята душа - мяташ се, побъркваш се,
довършва те това чувство, наречено ВИНА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??