Отново в мойте мисли,

ти идваш пак ефирна,

грешница или икона ти си

или просто повей лек зефирен.

Отново силно ме обсебваш,

сковаваш ти сърце и разум,

после неочаквано си тръгваш

и аз оставам от любов наказан

Остани, не искам да си тръгваш,

ти - единствена за мен в света.

Защо едно сърце погубваш

и една душа ридаеща в нощта?

Ела, спаси едно угаснало огнище,

това сега е моето сърце,

ала една искра сред мъртво пепелище,

очаква пламъка от твоите ръце.

10.08.2003г.