Jan 11, 2020, 12:23 AM

Обсебен 

  Poetry » Love
1123 1 0

Отново в мойте мисли,

ти идваш пак ефирна,

грешница или икона ти си

или просто повей лек зефирен.

 

Отново силно ме обсебваш,

сковаваш ти сърце и разум,

после неочаквано си тръгваш

и аз оставам от любов наказан

 

Остани, не искам да си тръгваш,

ти - единствена за мен в света.

Защо едно сърце погубваш

и една душа ридаеща в нощта?

 

Ела, спаси едно угаснало огнище,

това сега е моето сърце,

ала една искра сред мъртво пепелище,

очаква пламъка от твоите ръце.

 

10.08.2003г.

© Деян Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??