Обсебен
1.4K
1
0
Отново в мойте мисли,
ти идваш пак ефирна,
грешница или икона ти си
или просто повей лек зефирен.
Отново силно ме обсебваш,
сковаваш ти сърце и разум,
после неочаквано си тръгваш
и аз оставам от любов наказан
Остани, не искам да си тръгваш,
ти - единствена за мен в света.
Защо едно сърце погубваш
и една душа ридаеща в нощта?
Ела, спаси едно угаснало огнище,
това сега е моето сърце,
ала една искра сред мъртво пепелище,
очаква пламъка от твоите ръце.
10.08.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Антонов Всички права запазени
