11 янв. 2020 г., 00:23

Обсебен

1.4K 1 0

Отново в мойте мисли,

ти идваш пак ефирна,

грешница или икона ти си

или просто повей лек зефирен.

 

Отново силно ме обсебваш,

сковаваш ти сърце и разум,

после неочаквано си тръгваш

и аз оставам от любов наказан

 

Остани, не искам да си тръгваш,

ти - единствена за мен в света.

Защо едно сърце погубваш

и една душа ридаеща в нощта?

 

Ела, спаси едно угаснало огнище,

това сега е моето сърце,

ала една искра сред мъртво пепелище,

очаква пламъка от твоите ръце.

 

10.08.2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...