6 jul 2006, 23:30

Обсебена

  Poesía
978 0 4
ОБСЕБЕНА

Какво ли ще е, ако скоро
по пътя стар се засечем,
усмивките ни ще говорят –
заражда се добър тандем.

Отново идва лято пъстро
и чувствам в августовски пек,
докосната от нежни пръсти
душата ми намира лек.

Така измина време златно,
но вярвам все ще се смилиш,
душа, сърце, тъй необятни
в стиха си да ми подариш.

И стон, и мъка ще преглътна,
че зная – не, не си далече,
почакай само да се мръкне
и мислите да дойдат вечер.

Така и пътя ще се ширне нов,
не ще ни блъскат бариери,
и чист, и светъл благослов
през лятото ще ни намери!

02.07.06 год.=07.02.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Христо, слънчево е с теб, действаш като подобрител на настроението. Градусът му се повишава, а с това и шанса да се създава поезия! Поздрави и от мен!!!

    За Мая:
    Преследваме се двама,
    големи сме инати.
    Играта е голяма,
    макар и непознати.

    Залог обаче няма -
    рулетка, кинти, карти...
    Дали не са измама
    тез двама уникати....

    Остава най-накрая,
    макар и непознати,
    да питам смело МАЯ,
    дали не са ......,
    ама не, не богати.... моля Ви не съм Жана д'Арк, жалко....


  • Какво ли ще стане ако се засечем?
    Ами добър тандем!
    И вечно лято!

    С настроение, поздрав от мен!!!
  • Ако успея да ти върна хумористичен отговор още тази вечер, ще видим дали няма да стане целогодишно зима!
  • какво ли ще е? - ще броим наесен

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...