Обсебена
Какво ли ще е, ако скоро
по пътя стар се засечем,
усмивките ни ще говорят –
заражда се добър тандем.
Отново идва лято пъстро
и чувствам в августовски пек,
докосната от нежни пръсти
душата ми намира лек.
Така измина време златно,
но вярвам все ще се смилиш,
душа, сърце, тъй необятни
в стиха си да ми подариш.
И стон, и мъка ще преглътна,
че зная – не, не си далече,
почакай само да се мръкне
и мислите да дойдат вечер.
Така и пътя ще се ширне нов,
не ще ни блъскат бариери,
и чист, и светъл благослов
през лятото ще ни намери!
02.07.06 год.=07.02.2006
© Мери Попинз All rights reserved.
не съм Жана д'Арк, жалко....
