Обсебени

Poesía

1.4K 0 3

Обсебени от своите желания

не можем себе си да променим,

приемаме живота си за даденост

забравяме, че ние го творим...

А после - вечер подир вечер

сами, сами, сами

от колко нежност и усмивки

лишили сме живота си...

И кой, и кой ни е виновен,

когато във безумния си бяг

разбираме внезапно,

че вече остаряли сме

във самота,

във самота.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

slanceto (Мария)

Мъдро и много вярно е. Прилича ми на текст за красива песен. Поздрави

2005-04-10T13:20:47+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Благодаря ти,Йоанна!Ценя думите ти!

2005-03-24T19:01:07+02:00
joanna_vas (Йоанна)

забравяме, че ние го творим...

Нека не го забравяме това, всичките ти неща ми харесаха Марги.

2005-03-23T18:50:13+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0