Обсебени

Poesía

1.4K 0 3

Обсебени от своите желания

не можем себе си да променим,

приемаме живота си за даденост

забравяме, че ние го творим...

А после - вечер подир вечер

сами, сами, сами

от колко нежност и усмивки

лишили сме живота си...

И кой, и кой ни е виновен,

когато във безумния си бяг

разбираме внезапно,

че вече остаряли сме

във самота,

във самота.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

slanceto (Мария)

Мъдро и много вярно е. Прилича ми на текст за красива песен. Поздрави

2005-04-10T13:20:47+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Благодаря ти,Йоанна!Ценя думите ти!

2005-03-24T19:01:07+02:00
joanna_vas (Йоанна)

забравяме, че ние го творим...

Нека не го забравяме това, всичките ти неща ми харесаха Марги.

2005-03-23T18:50:13+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0