22.03.2005 г., 19:53

Обсебени

Поезия

1.4K 0 3

Обсебени от своите желания

не можем себе си да променим,

приемаме живота си за даденост

забравяме, че ние го творим...

А после - вечер подир вечер

сами, сами, сами

от колко нежност и усмивки

лишили сме живота си...

И кой, и кой ни е виновен,

когато във безумния си бяг

разбираме внезапно,

че вече остаряли сме

във самота,

във самота.......

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

slanceto (Мария)

Мъдро и много вярно е. Прилича ми на текст за красива песен. Поздрави

2005-04-10T13:20:47+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Благодаря ти,Йоанна!Ценя думите ти!

2005-03-24T19:01:07+02:00
joanna_vas (Йоанна)

забравяме, че ние го творим...

Нека не го забравяме това, всичките ти неща ми харесаха Марги.

2005-03-23T18:50:13+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0