Обсебени от своите желания
не можем себе си да променим,
приемаме живота си за даденост
забравяме, че ние го творим...
А после - вечер подир вечер
сами, сами, сами
от колко нежност и усмивки
лишили сме живота си...
И кой, и кой ни е виновен,
когато във безумния си бяг
разбираме внезапно,
че вече остаряли сме
във самота,
във самота,
във самота.......
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
