Обсебени от своите желания
не можем себе си да променим,
приемаме живота си за даденост
забравяме, че ние го творим...
А после - вечер подир вечер
сами, сами, сами
от колко нежност и усмивки
лишили сме живота си...
И кой, и кой ни е виновен,
когато във безумния си бяг
разбираме внезапно,
че вече остаряли сме
във самота,
във самота,
във самота.......
© Маргаритка Харизанова Все права защищены