22 мар. 2005 г., 19:53

Обсебени

1.4K 0 3

Обсебени от своите желания

не можем  себе си да променим,

приемаме живота си за даденост

забравяме, че ние го творим...

А после - вечер подир вечер

сами, сами, сами

от колко нежност и усмивки

лишили сме живота си...

И кой, и кой ни е виновен,

когато във безумния си бяг

разбираме внезапно,

че вече остаряли сме

                               във самота,

                                         във самота,

                                                  във самота.......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро и много вярно е. Прилича ми на текст за красива песен. Поздрави
  • Благодаря ти,Йоанна!Ценя думите ти!
  • забравяме, че ние го творим...

    Нека не го забравяме това, всичките ти неща ми харесаха Марги.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...