margi (Маргаритка Харизанова)
122

22 мар. 2005 г., 19:53

Обсебени

Поэзия

1.4K 0 3

Обсебени от своите желания

не можем себе си да променим,

приемаме живота си за даденост

забравяме, че ние го творим...

А после - вечер подир вечер

сами, сами, сами

от колко нежност и усмивки

лишили сме живота си...

И кой, и кой ни е виновен,

когато във безумния си бяг

разбираме внезапно,

че вече остаряли сме

във самота,

във самота.......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slanceto (Мария)

Мъдро и много вярно е. Прилича ми на текст за красива песен. Поздрави

2005-04-10T13:20:47+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Благодаря ти,Йоанна!Ценя думите ти!

2005-03-24T19:01:07+02:00
joanna_vas (Йоанна)

забравяме, че ние го творим...

Нека не го забравяме това, всичките ти неща ми харесаха Марги.

2005-03-23T18:50:13+02:00

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0