5 oct 2012, 19:31

Обсебени

  Poesía
762 0 1

Обсебени от наема на дните,

които се прокрадват между нас,

живеем, разпределяйки мечтите,

така че да ни стигнат в следващ час.

 

Хазяинът Живот ни гледа строго,

но е привиден строгият му вид,

навярно знае, че ни коства много,

навярно вижда в нашите души.

 

А ние изчисляваме минути,

чертаем карти, търсиме звезди,

летим над всичко празно и се учим -

да бъдем по-щастливи, по-добри.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно е! учим се, но не си ли забелязала, че по-лесно се научаваме да бъдем по-добри, отколкото щастливи? А щом никой не дава даром - какво ще последва?? Според мен доброто трябва да бъде заслужено, за да го дадеш на някого, иначе ще е грешка!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...