Oct 5, 2012, 7:31 PM

Обсебени

  Poetry
752 0 1

Обсебени от наема на дните,

които се прокрадват между нас,

живеем, разпределяйки мечтите,

така че да ни стигнат в следващ час.

 

Хазяинът Живот ни гледа строго,

но е привиден строгият му вид,

навярно знае, че ни коства много,

навярно вижда в нашите души.

 

А ние изчисляваме минути,

чертаем карти, търсиме звезди,

летим над всичко празно и се учим -

да бъдем по-щастливи, по-добри.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярно е! учим се, но не си ли забелязала, че по-лесно се научаваме да бъдем по-добри, отколкото щастливи? А щом никой не дава даром - какво ще последва?? Според мен доброто трябва да бъде заслужено, за да го дадеш на някого, иначе ще е грешка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...