29 abr 2010, 15:25

Обвързани

  Poesía » Otra
1.1K 1 4

Стои жена във блок панелен,

с душа ранена, с дух сломен,

а друга в къща с вход отделен

повтаря вчерашния ден.

 

И двете са с мечти разбити,

обикнали са някога мъже,

а днес сърцата им са свити,

обвързани с най-здравото въже.

 

Не са жени, а са съпруги,

но те са майки най-добри,

нещастни, но изглеждат други,

приличат на щастливки те дори.

 

А делниците са им сиви,

а празниците малко ги крепят

и в тези дни се чувстват живи,

но колко ли ще издържат.

 

В сърцата щом тежи им камък,

в живота любовта я няма,

в очите рядко блясва пламък,

живеят те в една измама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...