29 abr 2010, 15:25

Обвързани

  Poesía » Otra
1.1K 1 4

Стои жена във блок панелен,

с душа ранена, с дух сломен,

а друга в къща с вход отделен

повтаря вчерашния ден.

 

И двете са с мечти разбити,

обикнали са някога мъже,

а днес сърцата им са свити,

обвързани с най-здравото въже.

 

Не са жени, а са съпруги,

но те са майки най-добри,

нещастни, но изглеждат други,

приличат на щастливки те дори.

 

А делниците са им сиви,

а празниците малко ги крепят

и в тези дни се чувстват живи,

но колко ли ще издържат.

 

В сърцата щом тежи им камък,

в живота любовта я няма,

в очите рядко блясва пламък,

живеят те в една измама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...