Apr 29, 2010, 3:25 PM

Обвързани

  Poetry » Other
1.1K 1 4

Стои жена във блок панелен,

с душа ранена, с дух сломен,

а друга в къща с вход отделен

повтаря вчерашния ден.

 

И двете са с мечти разбити,

обикнали са някога мъже,

а днес сърцата им са свити,

обвързани с най-здравото въже.

 

Не са жени, а са съпруги,

но те са майки най-добри,

нещастни, но изглеждат други,

приличат на щастливки те дори.

 

А делниците са им сиви,

а празниците малко ги крепят

и в тези дни се чувстват живи,

но колко ли ще издържат.

 

В сърцата щом тежи им камък,

в живота любовта я няма,

в очите рядко блясва пламък,

живеят те в една измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...