29 апр. 2010 г., 15:25

Обвързани

1.1K 1 4

Стои жена във блок панелен,

с душа ранена, с дух сломен,

а друга в къща с вход отделен

повтаря вчерашния ден.

 

И двете са с мечти разбити,

обикнали са някога мъже,

а днес сърцата им са свити,

обвързани с най-здравото въже.

 

Не са жени, а са съпруги,

но те са майки най-добри,

нещастни, но изглеждат други,

приличат на щастливки те дори.

 

А делниците са им сиви,

а празниците малко ги крепят

и в тези дни се чувстват живи,

но колко ли ще издържат.

 

В сърцата щом тежи им камък,

в живота любовта я няма,

в очите рядко блясва пламък,

живеят те в една измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...