29 апр. 2010 г., 15:25

Обвързани

1.1K 1 4

Стои жена във блок панелен,

с душа ранена, с дух сломен,

а друга в къща с вход отделен

повтаря вчерашния ден.

 

И двете са с мечти разбити,

обикнали са някога мъже,

а днес сърцата им са свити,

обвързани с най-здравото въже.

 

Не са жени, а са съпруги,

но те са майки най-добри,

нещастни, но изглеждат други,

приличат на щастливки те дори.

 

А делниците са им сиви,

а празниците малко ги крепят

и в тези дни се чувстват живи,

но колко ли ще издържат.

 

В сърцата щом тежи им камък,

в живота любовта я няма,

в очите рядко блясва пламък,

живеят те в една измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...