Стои жена във блок панелен,
с душа ранена, с дух сломен,
а друга в къща с вход отделен
повтаря вчерашния ден.
И двете са с мечти разбити,
обикнали са някога мъже,
а днес сърцата им са свити,
обвързани с най-здравото въже.
Не са жени, а са съпруги,
но те са майки най-добри,
нещастни, но изглеждат други,
приличат на щастливки те дори. ...