13 jun 2024, 16:00

Обяснение

574 1 0

Звезди да свалям никак не умея -

те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.

 

А да запея страстна серенада,
щом нежната луна ме озарява,
слушателят ще моли за пощада,
гласът опасно ми изневерява.

 

Обличам ли се твърде сексапилно
все някой злобно ще ме критикува,
Да ти го кажа ми е непосилно -
от гордост аз не мога да рискувам.

 

И тъй ще страдам - няма да е вечно -
раниш ли ме, ще съм ти благодарна.
че любовта боли тъй безчовечно -
омразата пък винаги е вярна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...