13.06.2024 г., 16:00

Обяснение

572 1 0

Звезди да свалям никак не умея -

те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.

 

А да запея страстна серенада,
щом нежната луна ме озарява,
слушателят ще моли за пощада,
гласът опасно ми изневерява.

 

Обличам ли се твърде сексапилно
все някой злобно ще ме критикува,
Да ти го кажа ми е непосилно -
от гордост аз не мога да рискувам.

 

И тъй ще страдам - няма да е вечно -
раниш ли ме, ще съм ти благодарна.
че любовта боли тъй безчовечно -
омразата пък винаги е вярна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...