16 feb 2009, 7:16

Обява

883 0 11
На електрическия стълб
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада.
Реших да тръгна аз на поход.
Със цел единствена -
да си докарам втори доход.
И да опитам при това.
Нали без туй го правя у дома.
Но стаж не трупам,
точките не стигат
А как без точки аз
ще се пенсионирам?!
Ще се опитам аз така
във Ада да разбърквам
манджата в казана.
И огъня евентуално да поддържам.
На бавен огън манджа да докарам...
Салата да нарежа от кибици,
а за десерт - там някакви стоици...
Какво пък? Що да не опитам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О-о-о-о,аз отдавна там работя.Много са готини дяволите - затова.
  • Хареса ми!Оригинално и интересно!
    Но таз професия за тебе не върви,
    да готвиш манджи от кибици
    или някакви си там стоици.
    Без нежност, красота
    огънят ще ти загасне
    и ще последва глад и уволнение!
  • Много яко!!!
    Изкефих се!!!
    Поздрави!!!
  • Владо, виж , не съм проучвала къде отиват душите на романтиците, но ще разуча, със сигурност
  • Прочетох стиха. Хареса ми! Но не съм нито от кибиците, нито от стоиците, а от романтиците...Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...