16.02.2009 г., 7:16

Обява

881 0 11
На електрическия стълб
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада.
Реших да тръгна аз на поход.
Със цел единствена -
да си докарам втори доход.
И да опитам при това.
Нали без туй го правя у дома.
Но стаж не трупам,
точките не стигат
А как без точки аз
ще се пенсионирам?!
Ще се опитам аз така
във Ада да разбърквам
манджата в казана.
И огъня евентуално да поддържам.
На бавен огън манджа да докарам...
Салата да нарежа от кибици,
а за десерт - там някакви стоици...
Какво пък? Що да не опитам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О-о-о-о,аз отдавна там работя.Много са готини дяволите - затова.
  • Хареса ми!Оригинално и интересно!
    Но таз професия за тебе не върви,
    да готвиш манджи от кибици
    или някакви си там стоици.
    Без нежност, красота
    огънят ще ти загасне
    и ще последва глад и уволнение!
  • Много яко!!!
    Изкефих се!!!
    Поздрави!!!
  • Владо, виж , не съм проучвала къде отиват душите на романтиците, но ще разуча, със сигурност
  • Прочетох стиха. Хареса ми! Но не съм нито от кибиците, нито от стоиците, а от романтиците...Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...