8 dic 2021, 18:37

Объркана

  Poesía
845 0 2

Наднича душата през очи любопитни.

Светът да огледа и да го пипне.

Лицето грее в усмивка и радост.

Но светът го удря без повод, за жалост.

Душата се свива. Премигва слисано.

Нима на това е лицето орисано?

Сълзите потичат. Тя е обидена!

Не за такава среща и е наричано!

Но, светът озлобен е! Извадил е нокти!

Готов за бой е всеки срещу всеки!

Разкъсан от гняв и омраза,

той пръска тежка зараза!

Душата е нежна. Лесно кърви.

Как в такава среда да продължи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...