8 дек. 2021 г., 18:37

Объркана 

  Поэзия
491 0 2

Наднича душата през очи любопитни.

Светът да огледа и да го пипне.

Лицето грее в усмивка и радост.

Но светът го удря без повод, за жалост.

Душата се свива. Премигва слисано.

Нима на това е лицето орисано?

Сълзите потичат. Тя е обидена!

Не за такава среща и е наричано!

Но, светът озлобен е! Извадил е нокти!

Готов за бой е всеки срещу всеки!

Разкъсан от гняв и омраза,

той пръска тежка зараза!

Душата е нежна. Лесно кърви.

Как в такава среда да продължи?

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??