Объркана
838
0
2
Наднича душата през очи любопитни.
Светът да огледа и да го пипне.
Лицето грее в усмивка и радост.
Но светът го удря без повод, за жалост.
Душата се свива. Премигва слисано.
Нима на това е лицето орисано?
Сълзите потичат. Тя е обидена!
Не за такава среща и е наричано!
Но, светът озлобен е! Извадил е нокти!
Готов за бой е всеки срещу всеки!
Разкъсан от гняв и омраза,
той пръска тежка зараза!
Душата е нежна. Лесно кърви.
Как в такава среда да продължи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
