Объркана

8 abr 2010, 10:20

Poesía » Otra

452 0 1

Какво стана с мен, не разбрах,

в един момент съм добра, в друг съм зла,

първо се смея, а после крещя,

плача, успокоявам се и спя.

Събуждам се сутрин с уморени очи,

какво става с мен, боли.

Минава денят ми с мисли, с тъга,

плача, успокоявам се и после спя.

Пред другите някаква роля играя,

пея и скачам сред тях в една стая.

Заспивам със сълзи в очите,

ах, безкрайни са ни мечтите.

Сънищата нереални

в реалността са доста банални!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.