Объркана
Какво стана с мен, не разбрах,
в един момент съм добра, в друг съм зла,
първо се смея, а после крещя,
плача, успокоявам се и спя.
Събуждам се сутрин с уморени очи,
какво става с мен, боли.
Минава денят ми с мисли, с тъга,
плача, успокоявам се и после спя.
Пред другите някаква роля играя,
пея и скачам сред тях в една стая.
Заспивам със сълзи в очите,
ах, безкрайни са ни мечтите.
Сънищата нереални
в реалността са доста банални!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Иванова Всички права запазени
