27 mar 2012, 5:59

Объркани мисли

858 0 3

Изгубена в мислите си,
отново разбърквам думите по редовете.
Опитвам се  да свържа изреченията,
но винаги несвързани.
Защо?
Може би,защото вътре в мен
избухнала е решаваща война.
Объркана съм…
Не знам къде съм и за какво мечтая…
До вчера си мечтах за теб…
А сега те няма.
Душата и сърцето ми в прах превърна.
Защо ми причини това?
С какво заслужих таз омраза?
Нима не те обичах и ценях, или
просто не бях достатъчно добра.
Но знам, сега ще се оправя,
Ще вдигна пак глава високо,
ще подредя парченцата от счупеното щастие…
Ще те прегърна и ще си замина…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...