Объркани мисли
Изгубена в мислите си,
отново разбърквам думите по редовете.
Опитвам се да свържа изреченията,
но винаги несвързани.
Защо?
Може би,защото вътре в мен
избухнала е решаваща война.
Объркана съм…
Не знам къде съм и за какво мечтая…
До вчера си мечтах за теб…
А сега те няма.
Душата и сърцето ми в прах превърна.
Защо ми причини това?
С какво заслужих таз омраза?
Нима не те обичах и ценях, или
просто не бях достатъчно добра.
Но знам, сега ще се оправя,
Ще вдигна пак глава високо,
ще подредя парченцата от счупеното щастие…
Ще те прегърна и ще си замина…
© Даяна Иванова All rights reserved.
