И потъвам и се давя
в тази мътна река.
И си лед, и си лава,
жестока игра.
Боже, колко горчиш,
а те пия с наслада
и болиш ли, болиш,
все изгарям на клада.
Уж съм в рая,
а дяволи скачат.
Твоят свят е измама,
но прага пак прескачам.
И се моля бездумно -
нека, нека да свърши
тази мъка безумна,
дето сърцето ми скърши.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados