И потъвам и се давя
в тази мътна река.
И си лед, и си лава,
жестока игра.
Боже, колко горчиш,
а те пия с наслада
и болиш ли, болиш,
все изгарям на клада.
Уж съм в рая,
а дяволи скачат.
Твоят свят е измама,
но прага пак прескачам.
И се моля бездумно -
нека, нека да свърши
тази мъка безумна,
дето сърцето ми скърши.
© Жанет Велкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
здрасти,Лили