И потъвам и се давя
в тази мътна река.
И си лед, и си лава,
жестока игра.
Боже, колко горчиш,
а те пия с наслада
и болиш ли, болиш,
все изгарям на клада.
Уж съм в рая,
а дяволи скачат.
Твоят свят е измама,
но прага пак прескачам.
И се моля бездумно -
нека, нека да свърши
тази мъка безумна,
дето сърцето ми скърши.
© Жанет Велкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
здрасти,Лили