Обърнати към себе си
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг светът?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.
Когато сме вторачени в треската
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата
залостила сърцето без мечти.
Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба
забравяме, че изворът за радост
бълбука само в светлата душа.
Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
дано да станем хора... по-добри!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Белла е права.За съжаление...Много хубав стих,Танче,но винаги има едно но...
-
Под това хубаво стихо, ще трябва и аз да пиша глупости.
Библията е свещенна, но загубена в многото преводи.
Това е вавилонската кула. Няма койне, загубена е отдавна.
Преводите са тризначни. Сега само се мъчат да я разчетат,
но без успех. Съсипана е точно от преводите. Няма речник
няма шифър, господ вече не ни чува.
Как сега да кажа браво, прекрасно стихо? -
Ех, а аз тъй се надявах!
Усмивка, Белла! -
Опитах се с този стих да провокирам читателите, респективно всички пишещи
в този сайт, първо да видят гредата в своите очи, преди треската в чуждите. -
Поздравления ! Прекрасна творба, написана с много стил и вкус към стойностните неща в живота, която ни насочва към дълбок вътрешен поглед и равносметка.
-
„забравяме, че изворът за радост/бълбука само в светлата душа“
Поздрави! Наистина, от всеки от нас, от вътрешния ни мир, тръгва всичко
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
