tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
Jul 17, 2015, 11:27 PM

Обърнати към себе си 

  Poetry » Phylosophy
600 1 6

Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг светът?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.
Когато сме вторачени в треската
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата
залостила сърцето без мечти.
Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба
забравяме, че изворът за радост
бълбука само в светлата душа.
Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
дано да станем хора...  по-добри!


© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Белла е права.За съжаление...Много хубав стих,Танче,но винаги има едно но...
  • Под това хубаво стихо, ще трябва и аз да пиша глупости.
    Библията е свещенна, но загубена в многото преводи.
    Това е вавилонската кула. Няма койне, загубена е отдавна.
    Преводите са тризначни. Сега само се мъчат да я разчетат,
    но без успех. Съсипана е точно от преводите. Няма речник
    няма шифър, господ вече не ни чува.
    Как сега да кажа браво, прекрасно стихо?
  • Ех, а аз тъй се надявах!
    Усмивка, Белла!
  • Опитах се с този стих да провокирам читателите, респективно всички пишещи
    в този сайт, първо да видят гредата в своите очи, преди треската в чуждите.
  • Поздравления ! Прекрасна творба, написана с много стил и вкус към стойностните неща в живота, която ни насочва към дълбок вътрешен поглед и равносметка.
  • „забравяме, че изворът за радост/бълбука само в светлата душа“ Поздрави! Наистина, от всеки от нас, от вътрешния ни мир, тръгва всичко
Random works
: ??:??