Обърнати към себе си
810
1
6
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг светът?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.
Когато сме вторачени в треската
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата
залостила сърцето без мечти.
Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба
забравяме, че изворът за радост
бълбука само в светлата душа.
Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
дано да станем хора... по-добри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
