14 mar 2015, 19:10  

Оцеляване

  Poesía » Otra
731 0 11

 

Ръждива клевета в небето виси,
изгрев несбъднат в ъгъла кърви,
катранен облак слънцето скри,
денят ми агонизира с нями очи,
мечтите ми подла лъжа изпепели.
Но звън на токчета от чуждо щастие,
събужда спомена обут в мечта,
загребвам дръзко жар от пепелта,
и политам високо с мокри крила,
да сбъдна Пепеляшка в нова съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благадаря, мила Василка!
  • Ще полетиш, няма къде да вървиш! Животът продължава! Харесах!
  • Благодаря, Миночка!
    Много се радвам, че прочете и коментира!
  • Успешен полет и от мен Кръстина,ти си силна и ще се изправиш!Знам го!
  • Благодаря, Мая!
    Да, така е, много си права, ремонтираме крилата и
    смело напред, без борба няма победа, макар че крилата
    са закърпени или мокри, ако са истински няма начин да не полетят...

    Сбъднати мечти и щастлив късмет пожелавам и на теб!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...