14 mar 2015, 19:10  

Оцеляване 

  Poesía » Otra
621 0 11
Ръждива клевета в небето виси,
изгрев несбъднат в ъгъла кърви,
катранен облак слънцето скри,
денят ми агонизира с нями очи,
мечтите ми подла лъжа изпепели.
Но звън на токчета от чуждо щастие,
събужда спомена обут в мечта,
загребвам дръзко жар от пепелта,
и политам високо с мокри крила,
да сбъдна Пепеляшка в нова съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??