vega666 (Младен Мисана)
1671 14299
21 nov 2020, 12:33

Оцеляване 

  Poesía » Otra
550 13 10

Постигам себе си мъчително и бавно –

на капки скъдни сбирам се в безкрая.

Душата се разпръсква все по-плавно

в пространството – тунел със изход – края.

 

И осъзнат не искам да си спомням

за пътя извървян – ненужно скеле.

Живее в аза ми несбъднал се бездомник,

водач на хищника измършавял до скелет.

 

Да можех глутницата своя да открия.

Покоя търсен със зъбѝ да стигна.

Под лунен сърп неистово да вия.

Превърнат в кратер вулканичен да изригна.

 

А не като свещичката, без цел да гасна

и капки восъчни от мен да се отронват.

Такава участ ме гнети ужасно.

Последната надежда тя прогонва.

 

Сънувам себе си съвсем различен.

Непознаваем съм в съня дори за бога.

Премахнал всяка маска на безличност,

от гроба пак да се родя ще мога.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна и силна, мъжка творба! Браво!
  • Никога не си бил безличен. Уча се на мъдрост от тъгата ти.
  • Описанията ти винаги са изключително образни и детайлни, Младене, винаги оставяш в мен едно особено чувство, което не мога да обясня. Поздравявам те и ти пожелавам никога да не изгубваш себе си.
  • Силно, емоционално и истинско.
  • Силен стих на емоционално зрял човек, който разсъждава върху пътищата, по които е вървял в живота и затваря страницата на миналото. "Сънувам себе си съвсем различен..." Погледът в бъдещето обещава смелост, решителност, страст! Поздравления!
  • Постигане - отказване - постигане отново. Вечното търсене. Отказ от изпитване просто на временно удоволствие от пътя, от "сега". Постигане на духовна цялост, а не просто първично-емоционална:

    "И осъзнат не искам да си спомням
    за пътя извървян - ненужно скеле."

    Лесно е да сме доволни и да забравим за истинската светлина. Но смисъл от пътя има! Постигането на духовното. Постигането на Аз-а. Финалът може да се чете в най-фаталния смисъл, но аз предпочитам позитивния - този, в който не е нужно да чакаме края на живота за пречистване, а просто да се откажем от безличните си лица, за да намерим истинските. Животът натрупва в нас свои отражения и трябва да се отърсваме от тях през определени периоди, за да сме сигурни, че все още ни има. При толкова решителност лирическият със сигурност ще се постигне отново. Замислящо, тъжно, силно. Човек - вълк - нов човек. Душевност - от делник през отчаяние до пълно себепостигане, когато дойде времето за това, отказ от инертността...
  • Поезия, която ме разтърсва винаги!
    Недостижим си Младене!
    Почитания!
  • Стремежът към постигане на смисъла на собственото съществуване се разминава с грубата реалност (видяна като напразно изминатия път), в която душата се разпилява, отправяйки се неосъществена към своето естествено освобождение. Вълкът на самотния, неразгадан от другите аз, търси глутницата, образ на общение със сродните, за да достигне сигурността на омиротворението. Противопоставянето на безвидната участ на дълбокото вътрешно усещане за неизявените сили на личността терзае лирическия герой и освободен от гнетящата действителност, в съня си той намира неподвластен своя истински образ. Драмата на осъществяването, превърнало се в оцеляване.
  • Силен стих за вечния човешки стремеж към съвършенство! Но се стремят само качествените хора!
  • Оцеляване-доста си казал тука!
    Глутница, или двама,трима истински приятели!
    Бездомник-може,бездуховник(страшно), а ти не си такъв!
    Вулкан като изригне-всичко живо бяга,със свещ запалена-човек ще те намери и ще бъдете двама!
    А всеки изход от тунел е светлина и свобода! Бъди!
Propuestas
: ??:??