Оцеляване
Постигам себе си мъчително и бавно –
на капки скъдни сбирам се в безкрая.
Душата се разпръсква все по-плавно
в пространството – тунел със изход – края.
И осъзнат не искам да си спомням
за пътя извървян – ненужно скеле.
Живее в аза ми несбъднал се бездомник,
водач на хищника измършавял до скелет.
Да можех глутницата своя да открия.
Покоя търсен със зъбѝ да стигна.
Под лунен сърп неистово да вия.
Превърнат в кратер вулканичен да изригна.
А не като свещичката, без цел да гасна
и капки восъчни от мен да се отронват.
Такава участ ме гнети ужасно.
Последната надежда тя прогонва.
Сънувам себе си съвсем различен.
Непознаваем съм в съня дори за бога.
Премахнал всяка маска на безличност,
от гроба пак да се родя ще мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
